За кого е тази история?

Особ е на 34 години от Лондон, Великобритания. Тя е майка на две момичета. Едно от момичетата също е диагностицирано с диабет тип 1 на две годишна възраст. Тя обича да пазарува и да изживява максимално всеки един момент с добра кръвна захар. Особ започва да пише за чувствата си относно диабета и разбира, че това страшно много й помага да се справя със заболяването.

Първи опит с диабета

Dianurse: От кога страдаш от диабет? Особ: Имам диабет от 32 години Dianurse: Как разбра? Как започна твоето пътешествие с диабета? Особ: Била съм на 2 години. Майка ми е забелязала, че пия много вода и лесно губя тегло без да съм била много активна. Завела ме е на лекар и докторът ми изписал обезболяващи. Казал на майка ми, че трябва да си почивам. Скоро съм изпаднала в кома и майка ми ме завела до спешното отделение. Там й казали, че не знаят какво ми има и я препратили в друга болница. Когато ме завела в другата болница докторът там помирисал дъха ми и й казал, че имам диабет тип едно. Сложили ме на системи. Майка ми си мислела, че никога няма да се събудя, но съм се събудила. И познайте – искала съм още вода. Dianurse: Знаехте ли какво е диабет и как да се справяте с него? Особ: Майка ми е нямала никаква представа какво е диабет тогава.

За големите страхове …

Dianurse: Какви са били най-големите ви страхове тогава? Особ: Майка ми се е притеснявала, че ще влезна отново в кома или че тя може да сгреши нещо и това ще доведе до моята смърт. Да имаш малко човече и да не знаеш как да се справиш е тежко. Още по-тежко й е било, защото не е знаела езика на страната в която сме живели тогава.

Как да се справяме с диабета?

Dianurse: Какъв според теб е най-добрият метод за справяне с диабета? Особ: Като възрастен смятам, че най-добрият начин за справяне е да бъдем много информирани относно диабета като цяло. Има страшно много приложения, технологиите напредват и това определено е от голяма помощ за всеки диабетик. Знам, че това, което чувствам е напълно нормално, дори хората около мен да не го разбират. Намерете вашето нещо, което ви помага да се справяте в трудните моменти. Ако имате нужда крещете, плачете, викайте. Моето нещо е писането. То ми помогна да се преборя с ядът, изтощението и страха. А също да се справя и с чувството, че не ме чуват и не ме разбират. Dianurse: Разкажи ни повече за твоя начин на живот, хранителен режим, спортни активности? Особ: Имам две момичета. Ръцете ми са заети постоянно. Но те ме правят по-силна и по-смела. Дълго време мислех, че упражненията са най-лошото възможно нещо. Страхувах се, че ще изпадна в хипогликемия. Тази мисъл не ми позволяваше даже да припаря до фитнес салон. Сега, когато нося инсулинова помпа животът ми се промени много. Опитвам се да ходя на фитнес по пет пъти в седмицата. Посетих курс за броене на въглехидрати и това много ми отвори очите. Там научих, че мога да хапвам всичко стига да предвидя количеството инсулин. Времето минаваше и аз понатрупах килограми. Сега спазвам кето режима и виждам невероятни резултати особено при нивата на кръвната ми захар. Dianurse: Кое е любимото ти ястие и защо? Особ: Любимото ми ястие от Африка. Съчетание от ориз с месо и домашно приготвено чили , и салата за гарнитура. Напомня ми за детството, когато майка ми готвеше. Dianurse: Какъв според теб е най-ефективния начин да поддържаш кръвната си захар в здравословните граници? Особ: Кето режимът ми помага с това. Не се стресирам. Упражненията също много помагат, дори разходка до магазина също би била полезна. Смятам, че да имаш компания от хора, които да те изслушат, да поговорите и да те окуражат е важно. Безценно е да поговориш с някого, особено с човек, който знае точно през какво преминаваш.

За диабета и технологиите

Dianurse: Технологиите навлизат бързо в сферата на здравеопазването. Съществуват буквално хиляди приложения, които следят жизнените показатели на хората или просто събират данни (въглехидрати, кръвна захар и т.н.). Каква би била ползата от тези технологии за диабетиците? Как технологиите могат да помогнат на диабетиците да контролират ефективно своята болест? Oсоб: Да гледаш какво се случва с кръвната ти захар и да можеш да правиш промени в правилното време е нещо, което смятах за невъзможно. Да предотвратиш хипогликемия преди упражнения като намалиш своя инсулин или да сканираш с телефона вместо да спираш и да проверяваш е безценно. Това определено много помага да намалиш притесненията си и да живееш по-спокойно.

Dianurse: Какво мислиш за приложенията, които постоянно свързват болните с техните лекари? Особ: Те биха помогнали на диабетиците да държат себе си под контрол и да потърсят помощ, когато имат нужда от нея по всяко време. Лекарите от своя страна могат да наблюдават процеса и да гледат къде могат да се правят изменения.

За вдъхновението

Dianurse: Как би вдъхновила другите да се грижат по-добре за себе си и своя диабет? Особ: Бих могла да ги вдъхновя като ги изслушвам и окуражавам, да им помагам да минат през трудностите на диабета, показвайки им, че това ни изгражда и ни прави по-силни. Като не им представям захаросани истории колко е лесно и безпроблемно. Според мен е приоритет да бъдем наясно с факта, че това е болест и е нормално понякога да има трудни моменти, но ние трябва да се учим от тях, защото те ни правят по-силни.