logo
burger-icon

Контрол на диабета: Психичното здраве също е важно

Моника Ваклинова

8 мин за четене

27-05-2020

Title:Контрол на диабета: Психичното здраве също е важно
Headline:Контрол на диабета: Психичното здраве също е важноAuthor:

27-05-2020
Dianurse.com - BG

Контрол на диабета: Психичното здраве също е важно


Description:Wiesje е с диабет тип 1. Тя ще ни разкаже за своето пътешествие с диабета и ще ни накара да се вгледаме в един от най-важните аспекти на диабета, а именно психичното здраве.
Image:https://images.ctfassets.net/w948uobigg1f/3ckoQBnrr48gzsuME7WK1i/67e53cc31cd882626f3f0d9cd1b2d543/sydney-sims-fZ2hMpHIrbI-unsplash.jpg?w=500&q=100

За кого е тази история?

Екипът на Dianurse представя Wiesje, която има диабет тип 1. През 2019г. тя създава своя Инстаграм акаунт с целта да стане част от обществото на диабетиците, да научи повече за диабета и да сподели своите лични уроци. Wiesje обича да публикува части от живота си с диабет и да комуникира с други диабетици, пръскайки доброта и позитивизъм. Тя смята себе си за щастливка, защото е родена в Европа, където здравната система е добре организирана. Wiesje беше така добра да сподели с вас моменти от нейното пътешествие.

Първи опит с диабета

Dianurse: От колко време страдаш от диабет? Wiesje: С диабет тип 1 съм от Август 2011, което прави 9 години.

Dianurse: Как разбра? Как всъщност започна твоят път с диабет? Wiesje: Бях на почивка със семейството си, тогава разбрахме, че нещо не е наред с мен. Членовете на моето семейство коментираха значителната ми загуба на тегло и се чудеха какво я е причинило. Спомням си, че пиех много течности и ходех често до тоалетната, на всеки 10 минути. Изпивах бутилка вода от 0.5л за няколко минути. Когато ходехме на плаж се чувствах така сякаш не мога да продължа повече, бях прекалено изморена да правя каквото и да е. Чувствах се физически слаба, сякаш ще припадна всеки момент. Когато се прибрахме вкъщи отидохме веднага на доктор. Провериха кръвната ми захар и тя беше 27 (прекалено висока). Отидохме в спешното отделение. Направиха ми тестове и ме изпратиха в отделението за диабет, където срещнах моя ендокринолог.

Dianurse: Знаеше ли какво точно е диабета тогава и как да го третираш? Wiesje: Когато ми казаха, че имам диабет тип 1 нямах никаква представа какво означава това. Знаех, че е лошо и ще промени живота ми напълно, но като цяло нямах никаква представа какво ще ми се случи. Първата седмица изобщо не беше забавна. Моята майка ме инжектираше (защото не бях готова да го правя сама) и имах много паник атаки. Благодарна съм за търпението, което майка ми прояви, а също и цялото ми семейство. Имаше моменти, в които майка ми седеше и разговаряше с мен по 2 часа. Първите няколко месеца бяха доста тежки за мен и хората, които ме заобикаляха.

За големите страхове …

Dianurse: Какви бяха най-големите ти страхове? Wiesje: Най-големите ми страхове всъщност не бяха свързани с мен, но с моето семейство. Страхувах се, че те ще се депресират, че имат болно дете. Мразех да ги гледам как плачат, защото тогава осъзнавах, че живота ни никога нямаше да бъде същия като преди. Друг страх, който имах (особено през първата седмица) беше съмнението ми, че няма да мога да изживея дълъг и ползотворен живот. После са иглите и всички други неща, с които ние диабетиците се сблъскваме. Мразех игли и не можех да си представя да бъда добре с факта, че трябва да инжектирам себе си и като цяло да бъда различна.

Как да се справяме с диабета

Dianurse: Какъв е най-добрият начин да управляваш диабета според теб? Wiesje: Най-добрият начин да управляваш диабета си всъщност не съществува. Всеки е различен. Познавам хора, на които кръвната захар се понижава от упражнения и такива, при които се случва точно обратното. Нещо съществено би било да се следят въглехидратите и да се мисли няколко хода напред особено, когато ще бъдете активни. Друго нещо, което е важно според мен е психичното здраве. Ако се чувстваш депресиран и нестабилен ще направи управлението на диабета дори по-трудно от колкото е. Да се грижиш за себе си и даваш време на себе си за релаксация понякога е страшно важно. Когато се чувствам зле, започвам да мисля прекалено много и не мога да свърша нищо, дори свързано с диабета. Ние диабетиците постоянно трябва да работим в тази посока да даваме на себе си почивка както на нашите тела, така и нашата психика. Понякога на хората това им се струва не толкова важно, но с годините осъзнах, че е също толкова важно. Затова моят съвет ще бъде да обръщате повече внимание на психичното си здраве.

Dianurse: Разкажи ни повече за твоя начин на живот, диета и спортни активности? Wiesje: Бих казала, че моят стил на живот е нормален. Много обичам да се упражнявам през лятото. Обичам да си правя дълги разходки и да карам колело. Студеното време не влияе добре на кръвната ми захар. Но все пак се опитвам да се разхождам повече и да бъда възможно най-активна. Миналото лято се опитах да ходя на фитнес няколко пъти, но кръвната ми захар полудя и затова трябваше да спра докато се нормализирам. Диетата ми не е нищо специално. Опитвам се да ям повече плодове и зеленчуци и не много хляб и млечни продукти. Преди ядях всичко, но реших да тествам как определени храни ми влияят на кръвната захар и на психиката и така осъзнах, че белият хляб ( и някои други храни) карат кръвната ми захар да се покачва рязко, което ме кара да се чувствам доста зле. Но аз не ги изхвърлям напълно от менюто си, просто се опитвам да ям повече храни, които са добри за здравето ми като цяло.

Dianurse: Кое е любимото ти ястие и защо? Wiesje: Нямам точно определено любимо ястие, ако трябва да съм честна. През последната година започнах да се храня по-здравословно и започнах да харесвам зеленчуците много повече от преди. Знам, че много хора не ги харесват, но спанак и броколи са едни от зеленчуците, които заемат много високо място в списъка ми с любими храни. Те са засищащи и не карат кръвната ми захар да полудява. Също и супите!

Dianurse: Какъв според теб е най-ефективният начин да държиш кръвната си захар в норма? Wiesje: Както казах преди най-добрият начин е различен за всеки човек. Определени храни могат да влияят по различен начин. Същото е и с упражненията/ работата/ училището. Мисля че всеки диабетик трябва да опита различни неща и да види кое му действа най-добре.

За диабета и технологиите

Dianurse: Технологиите навлизат бързо в сферата на здравеопазването. Съществуват буквално хиляди приложения, които следят жизнените показатели на хората или просто събират данни (въглехидрати, кръвна захар и т.н. ) Каква би била ползата от тези технологии за диабетиците? Как технологиите могат да помогнат на диабетиците да контролират ефективно своята болест? Wiesje: Мисля, че зависи от персоналните предпочитания. Не използвам такива приложения, защото мога да следя захарта си като вкарвам данните си в моята инсулинова помпа, а когато става въпрос за броене на въглехидрати – просто си ги записвам. Но все пак като цяло мисля, че тези приложения могат да бъдат много полезни при контролирането на кръвната захар. На няколко клика сме от това да знаем колко въглехидрата има във всяка храна или питие, които консумираме. И даже можем да се свържем с другите чрез социалните медии като така можем да помагаме един на друг, да си обменяме истории и съвети.

Dianurse: Какво мислиш за постоянната свързаност, която теле-медицината предлага както на диабетиците, така и на здравните консултанти? Wiesje: Преди не бях чувала за теле-здравни приложения и нямах никакъв опит, а също не знаех и колко ефективни могат да бъдат. Поддържам връзка с моя доктор чрез имейл ( и срещи на живо, разбира се), но мисля, че би било прекрасно хората да имат постоянна връзка със своите здравни консултанти. А относно докторите – те ще могат да обслужват пациентите си по-бързо, което пък ще е голям плюс за пациентите.

За вдъхновението

Dianurse: Как би могла да вдъхновиш другите да се грижат по-добре за себе си и диабета си? Wiesje: Има толкова много начини. Да бъдеш добър и да караш другите да се чувстват добре може да не им даде енергия, но ще даде енергия на теб. Лично аз обожавам да влизам в Инстаграм и да говоря с други диабетици, да оставям позитивни коментари и да бъда мила. На мен ми помага и се надявам да помага и на другите. Искам хората да се чувстват мотивирани да се грижат по-добре за себе си и да приемат напълно себе си такива каквито са. Надявам се, чрез позитивизъм моето съобщение ще достигне до много хора в моето положение. Искам те да вярват, че чрез грижа за себе си могат да постигнат всичко, което пожелаят. Преди всичко целта е да бъдем щастливи.

За автора:

Моника е маркетинг мениджър на Dianurse , а също така и блогър на здравни теми.

Искаш ли още полезно съдържание?

Включи се в нашия клуб и получи ранен достъп до много безплатни ресурси.

check

100% сигурност

check

БЕЗ СПАМ

check

Запази анонимноста си

check

Получаваш PDF ръководство

За компанията

Помощ

Правни

Услуги

Подкасти