“Той има нужда от инсулин. Веднага.”

Има няколко по-ужасяващи начина да разбереш, че си диагностициран с диабет тип 2 от крещяща медицинска сестра в 2 часа през ноща докато лежиш в болнично легло, особено един ден след като са поставили стент на сърцето ти. Но колкото и плашеща да беше ноща в която получих сърдечен удар, бързата мисъл на тази мила сестра спаси живота ми – не само през тази нощ, но и целият ми живот занапред. Кръвната ми захар беше много висока през тази нощ (над 400мг/дл) и продължи да бъде такава през следващите 36 часа, но по-голямата част от персонала мислеше, че се дължи на огромен стрес. За мой късмет, сестрата знаеше.

На 47 годишна възраст не бях много изненадан от диагнозата. Семейството ми има дълга история с диабета. Аз работех по 80 часа на седмица, хранех се често навън и залагах често на въглехидрати и захар. Не бях тествал кръвната си захар от 7 години. Но все пак се чувствах объркан и не знаех как точно да се справя с това състояние. 

Двата най-големи проблема, които кардиологът ми изтъкна преди освобождаването, бяха важността да променя диетата си (включително отслабването) и да бъда отворен за всички в живота си – семейството, приятелите и колегите – за предизвикателствата, пред които бих се изправил и как биха могли да ми помогнат в приспособяването към нов начин на живот.  Докато първоначално не се бях вслушал в този съвет, бързо открих, че за да поддържам здравето на тялото и тези си отношения, запазването на здравето ми в тайна от любимите ми хора просто не е вариант.

В дългосрочен план провеждането на тези откровени дискусии – заедно с промени в диетата, включване на леки упражнения и приемане на някакви перорални лекарства, а не инсулин, не само ми помогнаха да контролирам диабет тип 2, но ми позволиха да продължа да прекарвам качествено време с  всички важни хора в живота ми.

Може би наскоро сте диагностицирани с диабет или търсите вдъхновение да започнете подобен разговор за управлението на кръвната захар с любимите си хора.  Ако е така, ето няколко стъпки, които предприех, за да накарам приятелите и семейството си да ми помогнат в управлението на диабета.

1. Включете се в празниците на вашето семейство

И Денят на благодарността, и Коледа бяха само седмици, когато бях освободен от болницата и знаех, че вече не мога да прекарвам тези празнични дни в хапване на пуйка с плънка, хляб и картофи, както обикновено правех.  Затова трябваше да се обадя на близките си и да поискам празничните им менюта да включват здравословен протеин като пилешко (тъй като не обичам пуешко), както и зелена салата и поне един варен зеленчук, който харесвах (които, разбира се, са спанак и аспержи). Поради моя график и малката ми кухня в Ню Йорк, всъщност не бях в състояние сам да готвя нещо, но за щастие никой нямаше проблем с добавянето на допълнително ястие или две на масата.  Трябваше само да им кажа.

Що се отнася до десерта, за да избегна изкушението, носех малко бонбони без захар на всяко тържество и обявявах на всеки, който все още не беше запознат с моето състояние, че това е новата ми почерпка, а не обикновеното парче ябълков пай или шоколадова торта. 

2. Уверете се, че те знаят, че трябва да ядете редовно

Като човек с диабет, бързо научих, че трябва да спазвам строг график на хранене, по съществено да имам някаква храна или лека закуска на всеки четири до пет часа, за да поддържам стабилизирана кръвната захар.  Храненето на редовни, балансирани хранения може да ви помогне да запазите кръвната захар и тя да не се повишава твърде високо или да пада твърде ниско, според Центровете за контрол и профилактика на заболяванията.

За мен това означава:

• Хранене на здравословна закуска у дома, преди да отидете на работа

• Вече няма късни обеди с клиенти

• Пропускане на щастливи часове след работа, освен ако не мога да поръчам храна в бара или ресторанта

• Вечеря преди 19:00.

Първоначално смятах, че тези „правила“ могат сериозно да застрашат работата ми като театрален критик и дори да ограничат социалния ми живот, но това, което бързо разбрах, е, че почти всеки, който има значение в живота ви, ще разбере вашето здраве.

3. Разкажете им за симптомите на ниската кръвна захар

Подобно на повечето хора с тип 2, веднага бях поставен на метформин, най-разпространеното лекарство за диабет тип 2, за да помогне за понижаване на кръвната захар.  Глупаво, мислех, че това лекарство и новите ми хранителни навици напълно ще премахнат предишните ми „захарни люлки“, които биха могли да ме направят лекомислен или дори да ми причинят паника, и двата често срещани симптома на хипогликемия.  Но тези епизоди не изчезнаха напълно.

Например, в някои дни работният ми график ме затрудняваше да се придържам към плана си за хранене, затова помолих всички около мен да бъдат в перспективата за всяка внезапна промяна в настроението (тъй като понякога дори не бях наясно за това).  По този начин бих могъл да хапна твърд бонбон, парче плод или дори малко ястие на основата на протеини (като малко сирене и крекери), за да мога да контролирам кръвната си захар, докато не мога да хапна здравословно хранене.  (Много от моите лекари първоначално предложиха протеинови барове на базата на ядки или орехи, но те не са опция заради моите алергии).  Разбира се, не винаги е забавно, когато други хора грабват поничка или кекс в 16 ч., но винаги си спомням думата „стат“(“веднага”), която звъни в ухото ми и си припомням какъв късмет имам да бъда жив.

4. Образованието на вашето семейство може да помогне за намаляване на аргументите и стреса

По време на много от ранните ми срещи с роднини, особено при празнични ястия, някой добронамерен човек би ме щракнал, ако реша да взема руло или малко парче торта.  Но бързо открих от лекарите си (и от четене), че малко от нас всъщност са добре информирани за това, което хората с диабет могат и не могат да ядат.

И простата истина е, че малко питка, част от геврек или малка порция паста може да не е най-добрият избор на храна, но няма да причини голяма вреда на човек с диабет.  (Обратно, чистият плодов сок, бонбоните и обикновените газирани напитки, всички в основата на които са 100 процента захар, никога не трябва да се консумират от някой с болестта, каза ми здравният ми екип.)

Както Американската асоциация за диабет подчертава: „Не съществува единична диета за диабет. “Искаме да можем да ви кажем перфектния процент калории от въглехидрати, протеини и мазнини, които са ви необходими, но истината е че процентът е строго индивидуален.”

Кажете на тези, които ви обичат, че вашите лекари (особено добър регистриран диетолог, който също е сертифициран преподавател по диабет) и тялото ви знаят най-добре какво е добре да ядете и какво не.

5. Направете планове с приятели или колеги да се срещате по-рано вечер

Като театрален критик често се присъединявах към приятели след представления за закуска или храна  късно вечер, което означаваше да не си лягам чак след 1 сутринта и да отида в офиса си в 8 ч. След диагнозата ми трябваше учтиво да се откажа от всякакви подобни покани, дори ако това означаваше да виждам по-малко от определени хора.  Тревожих се, че социалният ми живот ще пострада, но за щастие, много приятели и колеги се съгласиха да се срещат с мен преди участия, и все още го правят, тъй като преминах към работа от разстояние, но останах ангажиран да ставам рано.  Това ми помага да спя по осем часа всяка вечер, което пък от своя страна ми дава много енергия и хубаво настроение. 

Едно последно нещо за това да имаш социален живот, докато се справяш с диабет:

Понякога е необходима огромна самодисциплина, за да се храните здравословно и да спите достатъчно.  Трябва да се спирам постоянно да тичам надолу към близките понички, когато се чувствам разстроен или стресиран и често пропускам да гледам страхотно ток-шоу в късната нощ.  (Слава богу за DVR!) Когато се изплъзвам, си спомням, че една грешка не отменя всички останали добри избори, които направих този определен ден – и всички, които се опитвам да правя всеки ден.

Но след като оцелях – и процъфтявах – през последните 12 години, променяйки тези навици, се чувствам толкова по-добре, отколкото през нощта в болницата.  И също толкова важно, аз щастливо открих, че когато става въпрос за приятелите и семейството ми, все още мога да се храня с тях, да се мотая с тях и да работя заедно с тях – просто може би по малко по-различен начин от преди.