За кого е тази история?

Ашли е на 31 години, Майка на момченце. Има два домашни любимеца. Преди да роди е работила като сертифицирана медицинска сестра в продължение на 7 години. Даже е работила с доктор, който също е страдал от диабет тип 1.

Научете цялата история на Ашли!

Първи опит с диабета

Dianurse: От колко време страдаш от диабет? Ашли: От около 30 години съм диабетик от тип 1. Едва на 16 месеца съм била диагностицирана с болестта, а сега съм на почти 32. Dianurse: Как разбра за болестта? Как започна твоят път през диабета? Ашли: Била съм прекалено малка да разбера. Баща ми ми е разказвал, че съм била болна около седмица. Докторът тогава не е предполагал, че причината може да бъде диабет, а по-скоро е мислел, че става въпрос за настинка или вирус. Той казал на майка ми да ми дава сокчета, за да не се дехидратирам. Те обаче съдържат захар и това е оказало обратен ефект върху дехидратирането ми. Състоянието ми се е влошило толкова, че съм изпаднала в кома. Докторът дори е казал на майка ми да се приготви за най-лошото, но предполагам, че тогава е станало чудото, и ето ме сега тук, на 31… Dianurse: Знаеше ли какво е диабет тогава и как да го третираш? Ашли: Отново – била съм прекалено малка тогава за да осъзнавам дори какво се случва. Родителите ми са се грижели за храната и медикаментите ми. Чак на 8 годишна възраст разбрах как да си поставям инжекции сама. Още от тогава не харесвам особено спринцовки, игли и убождания по пръстите.

За най-големите страхове …

Dianurse: Какви бяха най-големите ти страхове? Ашли: Не съм имала някакви страхове, тъй като съм била прекалено малка, но с годините, като пораснах и започнах да ходя на училище започнах да осъзнавам колко съм различна от другите деца. Трябва да имате предвид, че когато съм била диагностицирана не е имало толкова начини да се свържеш с други диабетици. Често се чувствах сама и честно казано се чувствах срамно, от това че трябва да съм аз тази, която всеки ден ходи в лекарския кабинет, за да й бодат пръстите с игли. Имах приятели, но само аз си знаех през какво минавам.

Как да се справим с диабета

Dianurse: Какъв според теб е най-добрият начин за справяне с диабета? Ашли:Аз в никакъв случай не съм доктор, но мога да кажа със сигурност, че правилното мерене на кръвната захар е от огромно значение. Трябва да знаете нивото на кръвната си захар, за да знаете какво и кога да коригирате, с цел да поддържате баланс. От собствен опит мога да кажа, че за мен е добре да се храня на малки порции. Мога да ям много неща, но ако го правя по здравословен начин, това няма да се отразява на диабета ми. Също така, понякога можете да си позволите някоя храна, която много обичате, но в малки дози и трябва да компенсирате с инсулин. Dianurse: Разкажи ни малко повече за твоят начин на живот, диета, спортни дейности? Ашли: Аз съм майка, която не ходи на работа. Имам 5 годишен син, който е много активен. Като цяло имам стегнат график през деня. Правя големи разходки с кучето и също така тичам на пътека. Постоянно сме навън със сина ми. Той тренира футбол и често спортуваме заедно с него. Отделно от всекидневните ми задължения, работя върху книга за диабета през свободното си време. Dianurse:Кое е любимото ти ястие и защо? Ашли: Хмм, мисля, че това е пилешкото месо с чили. Обичам подправките и особено, когато ям нещо безвкусно, каквито са повечето безвъглехидратни ястия. Въпреки, че в пилешкото с чили има въглехидрати, е добре понякога да си угаждам. Наричам това ястие – моето „чийт“ ястие. Dianurse: Какъв би бил най-ефективният/добрият начин да се поддържа кръвната захар в норма, отново базирано на твоя опит? Ашли: Бих казала, че това е да имаш набор от добри технически средства – инсулинова помпа, глюкомер, монитор за постоянно следене на кръвната захар. Заедно с тях е важно да имате и съпричастен с вашия живот ендокринолог – не просто някой, който да ви казва какво да правите, а някой, който да работи заедно с вас и вашите проблеми. Последно, но не и по значение – добра диета. Сега има безброй приложения, които да ви помагат с пресмятането на въглехидратите и с рецепти, които не са богати на въглехидрати и захар. Просто яжте здравословно, без значение дали сте диабетик или не.

За диабета и технологиите

Dianurse: Технологиите навлизат бързо в сферата на здравеопазването. Съществуват буквално хиляди приложения, които следят жизнените показатели на хората или просто събират данни (въглехидрати, кръвна захар и т.н.). Каква би била ползата от тези технологии за диабетиците? Как технологиите могат да помогнат на диабетиците да контролират ефективно своята болест? Ашли: Вярвам, че технологиите извървяха дълъг път. Аз започнах с глюкомер и игли и всичко ставаше на ръка. Сега мога да премеря кръвната си захар и само с натискането на един бутон да нанеса корекции, ако е необходимо. Темповете, с които технологиите се развиват ме карат да мечтая, че един ден ще мога да казвам на едно устройство какво ям и то автоматично ще изчислява нивото на инсулин, от което ще имам нужда и ще подава сигнал към инсулиновата помпа. Нещо като „Сири“ или „Алекса“… Dianurse: Какво смяташ за приложенията, които постоянно свързват болните с техните лекари? Ашли: Не притежавам такова приложение или устройство, и честно казано не съм чувала за такива досега, но смятам, че те биха били изключително полезни, особено за по-възрастни хора и деца.

За вдъхновението

Dianurse: Как би вдъхновила другите да се грижат по-добре за себе си и диабета си? Ашли: Смятам, че всеки от нас може да служи за вдъхновение на друг. Мога да кажа, че когато бях по-млада, бях бясна заради болестта, отказвах да я приема и бях гневна през цялото време. Когато направих крачка напред към по-доброто здраве, осъзнах колко зле съм се чувствала преди и колко са били важни спортът и добрият контрол… Най-доброто чувство на света е да се чувстваш здрав, жизнен и активен! Не искам никога да се сещам как се чувствах преди!